johnson (Иван Димитров)
80 82
Apr 29, 2022, 12:46 PM  

Утро 

  Poetry » Love
369 0 2

                            
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.   
Как вятърът клати пердето, 
а зайчето блесва, намигва.

Водопадни се стичат косите
и смисъла сънищен сбъдват.
А часовникът свива стрелките, 
във времето спряло препънат. 

И как сред гънките страстни,
гърчат се будни чаршафи.
Немеят шепоти нощни, 
в думи до днес непознати. 
















 

© Иван Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
  • Красиво Но последните два реда издишат, особено тия гласни.
    Може да е - немеят шепоти сластни. Или някак там, ся не ми се мисли
Random works
: ??:??