Утро
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите
и смисъла сънищен сбъдват.
А часовникът свива стрелките,
във времето спряло препънат.
И как сред гънките страстни,
гърчат се будни чаршафи.
Немеят шепоти нощни,
в думи до днес непознати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
Но последните два реда издишат, особено тия гласни.
