Утро
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите
и смисъла сънищен сбъдват.
А часовникът свива стрелките,
във времето спряло препънат.
И как сред гънките страстни,
гърчат се будни чаршафи.
Немеят шепоти нощни,
в думи до днес непознати.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
Но последните два реда издишат, особено тия гласни.
