29 апр. 2022 г., 12:46  

Утро 

  Поэзия » Любовная
327 0 2

                            
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.   
Как вятърът клати пердето, 
а зайчето блесва, намигва.

Водопадни се стичат косите
и смисъла сънищен сбъдват.
А часовникът свива стрелките, 
във времето спряло препънат. 

И как сред гънките страстни,
гърчат се будни чаршафи.
Немеят шепоти нощни, 
в думи до днес непознати. 
















 

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Красиво Но последните два реда издишат, особено тия гласни.
    Може да е - немеят шепоти сластни. Или някак там, ся не ми се мисли
Предложения
: ??:??