Утро
532
0
2
Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби
прозореца със слънчев лъч, със песен
радостна посрещна ме зората
и със хладината си ме ощастливи!
И няма нищо по-прекрасно да налееш
в чашата кафе и да се наслаждаваш ежечасно
на утрото донесло в празнична окраска
усмивката невинна на дете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дафина Николова Todos los derechos reservados
