29.07.2022 г., 9:40 ч.

Утро 

  Поезия » Философска
248 0 2

Прекрачвам линията начертана

от някого в измислен час

изпращам страховете нощни

и усмивката ми появява се завчас.

 

Далеч остана тъмнината и слънцето проби

прозореца със слънчев лъч, със песен

радостна посрещна ме зората

и със хладината си ме ощастливи!

 

И няма нищо по-прекрасно да налееш

в чашата кафе и да се наслаждаваш ежечасно

на утрото донесло в празнична окраска

усмивката невинна на дете.

© Дафина Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??