Утро
530
0
2
Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби
прозореца със слънчев лъч, със песен
радостна посрещна ме зората
и със хладината си ме ощастливи!
И няма нищо по-прекрасно да налееш
в чашата кафе и да се наслаждаваш ежечасно
на утрото донесло в празнична окраска
усмивката невинна на дете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дафина Николова Все права защищены
