10 ago 2025, 21:41

Утро

202 1 0

В мига на утрото, когато от сън 

събужда се притихналата земна гръд,

лъчите слънчеви разтварят нежно

пазвите й, скрити в сутрешната нега. 

По изстиналите върхове се плъзват, 

росата в равнините страстно целуват. 

Грейват над пътища, долини и реки, 

обливат със светлината си ридове, 

къпят в топлината си хорските зидове. 

Пробужда се всичко за новия ден. 

Невероятно, лъчисто и чисто е!

Светлина, отново твоя съм - в плен! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Марулевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...