Утро

В мига на утрото, когато от сън 

събужда се притихналата земна гръд,

лъчите слънчеви разтварят нежно

пазвите й, скрити в сутрешната нега. 

По изстиналите върхове се плъзват, 

росата в равнините страстно целуват. 

Грейват над пътища, долини и реки, 

обливат със светлината си ридове, 

къпят в топлината си хорските зидове. 

Пробужда се всичко за новия ден. 

Невероятно, лъчисто и чисто е!

Светлина, отново твоя съм - в плен!