Aug 10, 2025, 9:41 PM

Утро

203 1 0

В мига на утрото, когато от сън 

събужда се притихналата земна гръд,

лъчите слънчеви разтварят нежно

пазвите й, скрити в сутрешната нега. 

По изстиналите върхове се плъзват, 

росата в равнините страстно целуват. 

Грейват над пътища, долини и реки, 

обливат със светлината си ридове, 

къпят в топлината си хорските зидове. 

Пробужда се всичко за новия ден. 

Невероятно, лъчисто и чисто е!

Светлина, отново твоя съм - в плен! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Марулевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...