Утро
В мига на утрото, когато от сън
събужда се притихналата земна гръд,
лъчите слънчеви разтварят нежно
пазвите й, скрити в сутрешната нега.
По изстиналите върхове се плъзват,
росата в равнините страстно целуват.
Грейват над пътища, долини и реки,
обливат със светлината си ридове,
къпят в топлината си хорските зидове.
Пробужда се всичко за новия ден.
Невероятно, лъчисто и чисто е!
Светлина, отново твоя съм - в плен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Марулевска Всички права запазени
