18 dic 2007, 10:18

Утро 

  Poesía » De amor
664 0 21
 
Навън е ден.
Зад тънките пердета
нахлува дневна светлина.
Заровила съм си лицето
в косите ти.
Мълча.
Ръката ти дъха ми спира
прегръща ме.
До мен пулсира
сърцето ти.
Отива си нощта.
Не тръгвай,
днес съм толкова щастлива
какво, че идва утринта?
Не тръгвай!
Със деня умира
надеждата,
че ще си тук
дори в съня.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??