genkaivanova (Генка) genkaivanova (Генка)
1 102
Dec 18, 2007, 10:18 AM

Утро

  Poetry » Love
793 0 21
  Навън е ден.Зад тънките пердетанахлува дневна светлина.Заровила съм си лицетов косите ти.Мълча.Ръката ти дъха ми спирапрегръща ме.До мен пулсирасърцето ти.Отива си нощта.Не тръгвай,днес съм толкова щастливакакво, че идва утринта?Не тръгвай!Със деня умиранадеждата,че ще си тук дори в съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0