Dec 18, 2007, 10:18 AM

Утро 

  Poetry » Love
645 0 21
 
Навън е ден.
Зад тънките пердета
нахлува дневна светлина.
Заровила съм си лицето
в косите ти.
Мълча.
Ръката ти дъха ми спира
прегръща ме.
До мен пулсира
сърцето ти.
Отива си нощта.
Не тръгвай,
днес съм толкова щастлива
какво, че идва утринта?
Не тръгвай!
Със деня умира
надеждата,
че ще си тук
дори в съня.

© Генка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??