18.12.2007 г., 10:18 ч.

Утро 

  Поезия » Любовна
665 0 21
 
Навън е ден.
Зад тънките пердета
нахлува дневна светлина.
Заровила съм си лицето
в косите ти.
Мълча.
Ръката ти дъха ми спира
прегръща ме.
До мен пулсира
сърцето ти.
Отива си нощта.
Не тръгвай,
днес съм толкова щастлива
какво, че идва утринта?
Не тръгвай!
Със деня умира
надеждата,
че ще си тук
дори в съня.

© Генка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??