24 oct 2009, 21:04

Утро

  Poesía
939 0 23

 

 

 

А мислех си, че отлетяло е,

когато го накъсах на парченца

и като глухарче из въздуха разпръснах.

А то ме чакало зад ъгъла,

потропвало с краче, премръзнало,

пощипвало ме нежничко по устните,

в ръцете си държало цвете неувяхнало –

онова красивото, небесносиньото ми,

по детски чисто утро.

 

Дали да не си купя панталонки

и в джобчето ми да подрънкват

пак семки и бонбонки…

 

 

24.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...