Утро е! Слънцето изгрява,
разтваряйки във себе си нощта.
Тъгата бавничко изтлява...
отстъпва ред на радостта.
Лъч прозореца прекрачва,
намига закачливо и искрù,
не пита той, а заповядва.
Ден щастлив си открадни!
Изпълнен с мигове красиви,
не с кални и нагарчащи слова,
не с действия, до болка справедливи.
Тананикай песента на любовта. ...