Утро е!
Утро е! Слънцето изгрява,
разтваряйки във себе си нощта.
Тъгата бавничко изтлява...
отстъпва ред на радостта.
Лъч прозореца прекрачва,
намига закачливо и искрù,
не пита той, а заповядва.
Ден щастлив си открадни!
Изпълнен с мигове красиви,
не с кални и нагарчащи слова,
не с действия, до болка справедливи.
Тананикай песента на любовта.
Онази, караща те да бленуваш
докосване и сливане в съня.
Затуй, приятелю, недей тъгува!
Мечтай, изтривайки... сълза!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
