1 ago 2005, 7:51

Утро и кафе 

  Poesía
1505 0 5

Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето
за миг ме покри синева.
Затворил очи, приятно горчи,
отварям ги - гъста мъгла.
 
Морето през юни, със слънце и дюни
спомени в мене роди,
не днешното - сиво, студено, мъгливо
с пенести бурни вълни.
Гларуси бели, в небесни постели
с полет плетящи покров,
искрите в очите, блестящи звездите,
и мирис на много любов.
 
В шума на вълните галех косите ти
рисувайки бъдните дни...
Просторите сини в душите раними
ковяха прекрасни мечти.
Отвън вее зима, а ти си незрима,
вятърът свири - студен.
Затворил очи, пак галя коси,
но ти си далеко от мен.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно! Много ми харесва!
  • Благодаря ви!
  • Мирис на много любов....хареса ми!
  • Йови, благодаря за стихчето!
    Използвай римите, за да изразиш себе си и да получиш подобни коментари
    Поздрави!
  • Да коментира човек твоите стихотворения озачава безкайно да се повтаря. . Е на тези които са чели другите ми коментари върху стихотворенията на Найден ще им стане ясно, че това е комплимент.
Propuestas
: ??:??