Утро и кафе
Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето
за миг ме покри синева.
Затворил очи, приятно горчи,
отварям ги - гъста мъгла.
Морето през юни, със слънце и дюни
спомени в мене роди,
не днешното - сиво, студено, мъгливо
с пенести бурни вълни.
Гларуси бели, в небесни постели
с полет плетящи покров,
искрите в очите, блестящи звездите,
и мирис на много любов.
В шума на вълните галех косите ти
рисувайки бъдните дни...
Просторите сини в душите раними
ковяха прекрасни мечти.
Отвън вее зима, а ти си незрима,
вятърът свири - студен.
Затворил очи, пак галя коси,
но ти си далеко от мен.
© Найден Найденов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно! Много ми харесва!
-
Благодаря ви!
-
Мирис на много любов....хареса ми!
-
Йови, благодаря за стихчето!
Използвай римите, за да изразиш себе си и да получиш подобни коментари
Поздрави! -
Да коментира човек твоите стихотворения озачава безкайно да се повтаря.. Е на тези които са чели другите ми коментари върху стихотворенията на Найден ще им стане ясно, че това е комплимент.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
