Утро и кафе
Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето
за миг ме покри синева.
Затворил очи, приятно горчи,
отварям ги - гъста мъгла.
Морето през юни, със слънце и дюни
спомени в мене роди,
не днешното - сиво, студено, мъгливо
с пенести бурни вълни.
Гларуси бели, в небесни постели
с полет плетящи покров,
искрите в очите, блестящи звездите,
и мирис на много любов.
В шума на вълните галех косите ти
рисувайки бъдните дни...
Просторите сини в душите раними
ковяха прекрасни мечти.
Отвън вее зима, а ти си незрима,
вятърът свири - студен.
Затворил очи, пак галя коси,
но ти си далеко от мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
