Във устните ти - аленото утро,
целуна още спящите очи.
Дочух гласа ти. Някъде навътре.
Дъха усетих чело да гори.
Прошепнах във просъница: Обичам!
На сянката, преминала над мен.
Отхлюпиха се бавничко очите,
от аромата на любимия ти крем.
И видях те - красиво усмихната,
с разпилени в златисто коси.
И бе утро на тихо обичане.
Беше нежност в любящи души.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados