23 ago 2024, 7:52

Утро във Варна

  Poesía
425 5 2

УТРО ВЪВ ВАРНА

 

... а варненският ден започва в пет,

поне за мен – на пейката позната –

с парче сапун и ножчето „Gillette”

клошарите се бръснат на чешмата,

 

поливат се – и пръскат се с вода,

и в този миг са истински дечица,

а аз си гладя бялата брада –

ронлив баир със троскот и сърпица,

 

избърсват се със синия пешкир

пред спуканото свое огледало,

така красив е Божият всемир! –

с надеждата – денят да е начало,

 

дори и в боклукчийския казан,

а може и в Галактики отвъдни? –

да кацне птиче в топлата ни длан

и щастието наше да се сбъдне,

 

момчета, снощи скътах някой лев,

ще стигне да си купим тарга бира...

Животът е единственият кеф,

във който Бог за обич ни събира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...