23 ago 2024, 7:52

Утро във Варна

  Poesía
423 5 2

УТРО ВЪВ ВАРНА

 

... а варненският ден започва в пет,

поне за мен – на пейката позната –

с парче сапун и ножчето „Gillette”

клошарите се бръснат на чешмата,

 

поливат се – и пръскат се с вода,

и в този миг са истински дечица,

а аз си гладя бялата брада –

ронлив баир със троскот и сърпица,

 

избърсват се със синия пешкир

пред спуканото свое огледало,

така красив е Божият всемир! –

с надеждата – денят да е начало,

 

дори и в боклукчийския казан,

а може и в Галактики отвъдни? –

да кацне птиче в топлата ни длан

и щастието наше да се сбъдне,

 

момчета, снощи скътах някой лев,

ще стигне да си купим тарга бира...

Животът е единственият кеф,

във който Бог за обич ни събира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...