Aug 23, 2024, 7:52 AM

Утро във Варна

  Poetry
420 5 2

УТРО ВЪВ ВАРНА

 

... а варненският ден започва в пет,

поне за мен – на пейката позната –

с парче сапун и ножчето „Gillette”

клошарите се бръснат на чешмата,

 

поливат се – и пръскат се с вода,

и в този миг са истински дечица,

а аз си гладя бялата брада –

ронлив баир със троскот и сърпица,

 

избърсват се със синия пешкир

пред спуканото свое огледало,

така красив е Божият всемир! –

с надеждата – денят да е начало,

 

дори и в боклукчийския казан,

а може и в Галактики отвъдни? –

да кацне птиче в топлата ни длан

и щастието наше да се сбъдне,

 

момчета, снощи скътах някой лев,

ще стигне да си купим тарга бира...

Животът е единственият кеф,

във който Бог за обич ни събира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...