23 авг. 2024 г., 07:52

Утро във Варна

424 5 2

УТРО ВЪВ ВАРНА

 

... а варненският ден започва в пет,

поне за мен – на пейката позната –

с парче сапун и ножчето „Gillette”

клошарите се бръснат на чешмата,

 

поливат се – и пръскат се с вода,

и в този миг са истински дечица,

а аз си гладя бялата брада –

ронлив баир със троскот и сърпица,

 

избърсват се със синия пешкир

пред спуканото свое огледало,

така красив е Божият всемир! –

с надеждата – денят да е начало,

 

дори и в боклукчийския казан,

а може и в Галактики отвъдни? –

да кацне птиче в топлата ни длан

и щастието наше да се сбъдне,

 

момчета, снощи скътах някой лев,

ще стигне да си купим тарга бира...

Животът е единственият кеф,

във който Бог за обич ни събира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...