23 авг. 2024 г., 07:52

Утро във Варна

429 5 2

УТРО ВЪВ ВАРНА

 

... а варненският ден започва в пет,

поне за мен – на пейката позната –

с парче сапун и ножчето „Gillette”

клошарите се бръснат на чешмата,

 

поливат се – и пръскат се с вода,

и в този миг са истински дечица,

а аз си гладя бялата брада –

ронлив баир със троскот и сърпица,

 

избърсват се със синия пешкир

пред спуканото свое огледало,

така красив е Божият всемир! –

с надеждата – денят да е начало,

 

дори и в боклукчийския казан,

а може и в Галактики отвъдни? –

да кацне птиче в топлата ни длан

и щастието наше да се сбъдне,

 

момчета, снощи скътах някой лев,

ще стигне да си купим тарга бира...

Животът е единственият кеф,

във който Бог за обич ни събира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....