31 mar 2014, 0:47

Утрото на двора буди ме - и не съвсем

586 0 0

 
Утрото на двора буди ме        ... и не съвсем...     Тази сутрин утрото стана по-рано, да пие кафето си с мене. Под крушата цъфнала седна на двора – да ме изчака - с мило търпение. Два гълъба, гнездо в клоните свили, решиха да му правят компания. Моите котки, от факта щастливи, на мига им отделиха внимание. Кучето Джаки, макар недоспало – отзова се с бодряшка закачка. Утрото смигна му, за миг провидяло в закачката някаква плачка. Два щъркела горе, в небето запорили, над къщата кръгче извиха.  Две патици в двора, спрели да спорят, с поглед влажен ги проследиха. Две малки врабчета, сгушени в крушата, влюбено се зацелуваха. Две свраки комшийки, купона подушили, в двора кацнаха и залудуваха.   В къщата двама с теб също не спим,  усетили сладката  тръпка да срещнеш утрото до човека любим, пролетта да изпиеш на глътки!
30.03.2014 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...