31 mar 2014, 0:47

Утрото на двора буди ме - и не съвсем

583 0 0

 
Утрото на двора буди ме        ... и не съвсем...     Тази сутрин утрото стана по-рано, да пие кафето си с мене. Под крушата цъфнала седна на двора – да ме изчака - с мило търпение. Два гълъба, гнездо в клоните свили, решиха да му правят компания. Моите котки, от факта щастливи, на мига им отделиха внимание. Кучето Джаки, макар недоспало – отзова се с бодряшка закачка. Утрото смигна му, за миг провидяло в закачката някаква плачка. Два щъркела горе, в небето запорили, над къщата кръгче извиха.  Две патици в двора, спрели да спорят, с поглед влажен ги проследиха. Две малки врабчета, сгушени в крушата, влюбено се зацелуваха. Две свраки комшийки, купона подушили, в двора кацнаха и залудуваха.   В къщата двама с теб също не спим,  усетили сладката  тръпка да срещнеш утрото до човека любим, пролетта да изпиеш на глътки!
30.03.2014 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...