Утрото на двора буди ме - и не съвсем
580
0
0
Утрото на двора буди ме ... и не съвсем... Тази сутрин утрото стана по-рано, да пие кафето си с мене. Под крушата цъфнала седна на двора – да ме изчака - с мило търпение. Два гълъба, гнездо в клоните свили, решиха да му правят компания. Моите котки, от факта щастливи, на мига им отделиха внимание. Кучето Джаки, макар недоспало – отзова се с бодряшка закачка. Утрото смигна му, за миг провидяло в закачката някаква плачка. Два щъркела горе, в небето запорили, над къщата кръгче извиха. Две патици в двора, спрели да спорят, с поглед влажен ги проследиха. Две малки врабчета, сгушени в крушата, влюбено се зацелуваха. Две свраки комшийки, купона подушили, в двора кацнаха и залудуваха. В къщата двама с теб също не спим, усетили сладката тръпка да срещнеш утрото до човека любим, пролетта да изпиеш на глътки!
30.03.2014 година
© Венета All rights reserved.
