Утрото на двора буди ме - и не съвсем

donchevav (Венета)
82 557

Mar 31, 2014, 12:47 AM

Poetry » Love

438 0 0

Утрото на двора буди ме

... и не съвсем...

Тази сутрин утрото стана

по-рано,

да пие кафето си с мене.

Под крушата цъфнала

седна на двора –

да ме изчака -

с мило търпение.

Два гълъба,

гнездо в клоните свили,

решиха да му правят компания.

Моите котки, от факта щастливи,

на мига им отделиха внимание.

Кучето Джаки,

макар недоспало –

отзова се с бодряшка закачка.

Утрото смигна му,

за миг провидяло

в закачката някаква плачка.

Два щъркела горе, в небето запорили,

над къщата кръгче извиха.

Две патици в двора, спрели да спорят,

с поглед влажен ги проследиха.

Две малки врабчета, сгушени в крушата,

влюбено се зацелуваха.

Две свраки комшийки, купона подушили,

в двора кацнаха и залудуваха.

В къщата двама с теб също не спим,

усетили сладката тръпка

да срещнеш утрото до човека любим,

пролетта да изпиеш на глътки!
30.03.2014 година

Please sign in with your account so you can comment and vote.