Утрото на двора буди ме - и не съвсем
584
0
0
Утрото на двора буди ме ... и не съвсем... Тази сутрин утрото стана по-рано, да пие кафето си с мене. Под крушата цъфнала седна на двора – да ме изчака - с мило търпение. Два гълъба, гнездо в клоните свили, решиха да му правят компания. Моите котки, от факта щастливи, на мига им отделиха внимание. Кучето Джаки, макар недоспало – отзова се с бодряшка закачка. Утрото смигна му, за миг провидяло в закачката някаква плачка. Два щъркела горе, в небето запорили, над къщата кръгче извиха. Две патици в двора, спрели да спорят, с поглед влажен ги проследиха. Две малки врабчета, сгушени в крушата, влюбено се зацелуваха. Две свраки комшийки, купона подушили, в двора кацнаха и залудуваха. В къщата двама с теб също не спим, усетили сладката тръпка да срещнеш утрото до човека любим, пролетта да изпиеш на глътки!
30.03.2014 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
