Утрото самотно, се пробужда...

23 abr 2007, 0:58

Poesía

691 0 6

Брои часовникът до пет,
раздира сякаш тишината.
Пронизва моето сърце
с безброй стрели в тъмата.
И всяка мъничка стрела,
е миг от наниза изпъстрен
от много минали лета
и хиляди нощи пропуснати.
Брои часовникът безмилостно,
с ритъма на моето сърце.
Напразно взирам се да видя
от спомен блед, едно лице... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Утрото самотно, се пробужда...

Искате да прочетете повече?

Propuestas