Утрото самотно, се пробужда...

Poesía

773 0 6

Брои часовникът до пет,

раздира сякаш тишината.

Пронизва моето сърце

с безброй стрели в тъмата.

И всяка мъничка стрела,

е миг от наниза изпъстрен

от много минали лета

и хиляди нощи пропуснати.

Брои часовникът безмилостно,

с ритъма на моето сърце.

Напразно взирам се да видя

от спомен блед, едно лице...

Остана далече и е вече чуждо

всеки ден, всяка нощ до днес.

А утрото самотно... се пробужда...

Часовникът брои до шест...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Часовникът брои до шест...

хубав финал!

2007-06-25T17:41:58+03:00
merigold (Мери)

Тъжен стих, изпълващ с размисъл. Така е - не трябва да губим време да обичаме, да бъдем с любимите хора и да им показваме обичта си, защото времето лети и не се знае колко дълго ще бъдем заедно. Хареса ми.

2007-06-15T17:35:03+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Тъжен,но м,ного хубав стих!
Поздрав!

2007-04-24T17:36:57+03:00
Aneta_kz (Анета)

Самотно или не, по-важно е да дочакаме утрото!
А утрото винаги е по-мъдро...
Поздрави!

2007-04-23T10:53:02+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Браво Пепи!
Много ми хареса!
Всеки има понякога своите самотни утра!

2007-04-23T09:02:58+03:00