Утрото самотно, се пробужда...

Apr 23, 2007, 12:58 AM

Poetry

689 0 6

Брои часовникът до пет,
раздира сякаш тишината.
Пронизва моето сърце
с безброй стрели в тъмата.
И всяка мъничка стрела,
е миг от наниза изпъстрен
от много минали лета
и хиляди нощи пропуснати.
Брои часовникът безмилостно,
с ритъма на моето сърце.
Напразно взирам се да видя
от спомен блед, едно лице... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Утрото самотно, се пробужда...

Want to read more?

Random works