Утрото самотно, се пробужда...

Poetry

769 0 6

Брои часовникът до пет,

раздира сякаш тишината.

Пронизва моето сърце

с безброй стрели в тъмата.

И всяка мъничка стрела,

е миг от наниза изпъстрен

от много минали лета

и хиляди нощи пропуснати.

Брои часовникът безмилостно,

с ритъма на моето сърце.

Напразно взирам се да видя

от спомен блед, едно лице...

Остана далече и е вече чуждо

всеки ден, всяка нощ до днес.

А утрото самотно... се пробужда...

Часовникът брои до шест...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Часовникът брои до шест...

хубав финал!

2007-06-25T17:41:58+03:00
merigold (Мери)

Тъжен стих, изпълващ с размисъл. Така е - не трябва да губим време да обичаме, да бъдем с любимите хора и да им показваме обичта си, защото времето лети и не се знае колко дълго ще бъдем заедно. Хареса ми.

2007-06-15T17:35:03+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Тъжен,но м,ного хубав стих!
Поздрав!

2007-04-24T17:36:57+03:00
Aneta_kz (Анета)

Самотно или не, по-важно е да дочакаме утрото!
А утрото винаги е по-мъдро...
Поздрави!

2007-04-23T10:53:02+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Браво Пепи!
Много ми хареса!
Всеки има понякога своите самотни утра!

2007-04-23T09:02:58+03:00