10 mar 2007, 11:45

Утрото ще дойде непременно

Poesía

1.2K 0 9

Светлина крещи, накъсана в червено -
със цвят на болка на живот... на памет.
Залязва утро, трудно от мечти.
Нощта изгрява среброзъба непременно.

Светлина усуква милиардите лъчи...
В нощта криви самотен пламък.
В кръвта ми мигат чуждите съдби...
и светлината им в очите ми звучи.

Светлината им крещи в червено...
Нощта изгрява среброзъбо над мечти,
но утрото ще дойде... непременно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Естир (Златка Петкова)

Докосна ме стихът ти!
Поздрави!

2007-03-11T18:54:04+02:00
Estranged (Борислава)

много е хубаво, прекрасно дори, толкова експресивно

2007-03-10T23:58:16+02:00
Dimi (Дими Фильова)

МНого е добро!

2007-03-10T20:23:12+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Красиво е!

2007-03-10T16:35:23+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Благодаря ви!
Поздрави на всички!
Мануела, утрото е общо дело, утрото не се дължи на мен, на теб, а на всички ни, за да може това прекрасно утро да бъде красиво индивидуално преживяване... за да бъде красиво индивидуално преживяване, това утро трябва да бъде наше общо дело! Поздрав!

2007-03-10T14:57:56+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0