10 mar 2007, 11:45

Утрото ще дойде непременно

Poesía

1.2K 0 9

Светлина крещи, накъсана в червено -
със цвят на болка на живот... на памет.
Залязва утро, трудно от мечти.
Нощта изгрява среброзъба непременно.

Светлина усуква милиардите лъчи...
В нощта криви самотен пламък.
В кръвта ми мигат чуждите съдби...
и светлината им в очите ми звучи.

Светлината им крещи в червено...
Нощта изгрява среброзъбо над мечти,
но утрото ще дойде... непременно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Естир (Златка Петкова)

Докосна ме стихът ти!
Поздрави!

2007-03-11T18:54:04+02:00
Estranged (Борислава)

много е хубаво, прекрасно дори, толкова експресивно

2007-03-10T23:58:16+02:00
Dimi (Дими Фильова)

МНого е добро!

2007-03-10T20:23:12+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Красиво е!

2007-03-10T16:35:23+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Благодаря ви!
Поздрави на всички!
Мануела, утрото е общо дело, утрото не се дължи на мен, на теб, а на всички ни, за да може това прекрасно утро да бъде красиво индивидуално преживяване... за да бъде красиво индивидуално преживяване, това утро трябва да бъде наше общо дело! Поздрав!

2007-03-10T14:57:56+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0