10 мар. 2007 г., 11:45

Утрото ще дойде непременно

1.2K 0 9
Светлина крещи, накъсана в червено -
със цвят на болка на живот... на памет.
Залязва утро, трудно от мечти.
Нощта изгрява среброзъба непременно.

Светлина усуква милиардите лъчи...
В нощта криви самотен пламък.
В кръвта ми мигат чуждите съдби...
и светлината им в очите ми звучи.

Светлината им крещи в червено...
Нощта изгрява среброзъбо над мечти,
но утрото ще дойде... непременно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосна ме стихът ти!
    Поздрави!
  • много е хубаво, прекрасно дори, толкова експресивно
  • МНого е добро!
  • Красиво е!
  • Благодаря ви!
    Поздрави на всички!
    Мануела, утрото е общо дело, утрото не се дължи на мен, на теб, а на всички ни, за да може това прекрасно утро да бъде красиво индивидуално преживяване... за да бъде красиво индивидуално преживяване, това утро трябва да бъде наше общо дело! Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...