10.03.2007 г., 11:45

Утрото ще дойде непременно

1.2K 0 9
Светлина крещи, накъсана в червено -
със цвят на болка на живот... на памет.
Залязва утро, трудно от мечти.
Нощта изгрява среброзъба непременно.

Светлина усуква милиардите лъчи...
В нощта криви самотен пламък.
В кръвта ми мигат чуждите съдби...
и светлината им в очите ми звучи.

Светлината им крещи в червено...
Нощта изгрява среброзъбо над мечти,
но утрото ще дойде... непременно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докосна ме стихът ти!
    Поздрави!
  • много е хубаво, прекрасно дори, толкова експресивно
  • МНого е добро!
  • Красиво е!
  • Благодаря ви!
    Поздрави на всички!
    Мануела, утрото е общо дело, утрото не се дължи на мен, на теб, а на всички ни, за да може това прекрасно утро да бъде красиво индивидуално преживяване... за да бъде красиво индивидуално преживяване, това утро трябва да бъде наше общо дело! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....