Уви

Времето бавно отминава,

в забрава съм отдавна аз

и мисля си на ум за дните, когато бях щастлива с теб.

Самонаказвам се в спомените прашни,

защото аз съсипах  любовта

и спътница на мен ми стана самотата във всеки ден и час.

Отново гледам снимките ни стари

и пълнят се очите ми със сълзи,

а можеше от щастие да бъдат, но уви, но уви…  !