Времето бавно отминава,
в забрава съм отдавна аз
и мисля си на ум за дните, когато бях щастлива с теб.
Самонаказвам се в спомените прашни,
защото аз съсипах любовта
и спътница на мен ми стана самотата във всеки ден и час.
Отново гледам снимките ни стари
и пълнят се очите ми със сълзи,
а можеше от щастие да бъдат, но уви, но уви… !
© Gery Simitchieva All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
