8 may 2008, 8:31

В агония

  Poesía » Civil
794 1 8
Спрете се, вандали, мафиоти!
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.

Печалбите историята трие.
Зазижда се във пачки съвестта.
Човещината като вълци вие,
достойнството е нейната луна.

Земята на парцели разделихте.
Насъскахте баща, сестра и брат.
Културата зачулихте, затрихте
от жадния за ценностите свят.

Народа от псувните си пресипна.
Шепне клетви... Бог дали е глух?
По дирите от калните пътеки
се влачи скелет изморен и сух.

По стъпките ви тътри се прокоба.
Ще ви достигне някога и вас.
Пожара почва с много бавен огън,
но бързо се разгаря вътре в нас!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...