В агония
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие.
Зазижда се във пачки съвестта.
Човещината като вълци вие,
достойнството е нейната луна.
Земята на парцели разделихте.
Насъскахте баща, сестра и брат.
Културата зачулихте, затрихте
от жадния за ценностите свят.
Народа от псувните си пресипна.
Шепне клетви... Бог дали е глух?
По дирите от калните пътеки
се влачи скелет изморен и сух.
По стъпките ви тътри се прокоба.
Ще ви достигне някога и вас.
Пожара почва с много бавен огън,
но бързо се разгаря вътре в нас!
© Валентин Йорданов All rights reserved.