23 nov 2008, 1:43  

В безкрая

657 0 0

 В безкрая

 

В далечината аз надниквах тайно,

опитвайки да те намеря,

любовта за теб и мен е свята,

превърната в постеля!

 

Аз искам да я съхраня,

защото тя е истинска и чиста,

орисана е с доброта,

да бъде вечна на света!

 

Какво бих правила сега,

когато ти не си до мене,

ще бродя като фея в нощта

и с треперещ вик ще изкрещя:

 

„Без теб животът няма смисъл,

без тебе всичко е лъжа,

без тебе любовта е пуста,

изпълнена с тъга!"

 

В безкрая виждаха се двама,

това бяхме аз и ти,

прегърнати от сила вярна,

любовта в нас не спира да гори!

 

Искрицата запалена стоеше,

тя светеше за нас.

Един на друг отдадохме се на нощта,

превърната в елмаз!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Лилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...