Nov 23, 2008, 1:43 AM  

В безкрая

  Poetry » Love
658 0 0

 В безкрая

 

В далечината аз надниквах тайно,

опитвайки да те намеря,

любовта за теб и мен е свята,

превърната в постеля!

 

Аз искам да я съхраня,

защото тя е истинска и чиста,

орисана е с доброта,

да бъде вечна на света!

 

Какво бих правила сега,

когато ти не си до мене,

ще бродя като фея в нощта

и с треперещ вик ще изкрещя:

 

„Без теб животът няма смисъл,

без тебе всичко е лъжа,

без тебе любовта е пуста,

изпълнена с тъга!"

 

В безкрая виждаха се двама,

това бяхме аз и ти,

прегърнати от сила вярна,

любовта в нас не спира да гори!

 

Искрицата запалена стоеше,

тя светеше за нас.

Един на друг отдадохме се на нощта,

превърната в елмаз!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина Лилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...