23 нояб. 2008 г., 01:43  

В безкрая

656 0 0

 В безкрая

 

В далечината аз надниквах тайно,

опитвайки да те намеря,

любовта за теб и мен е свята,

превърната в постеля!

 

Аз искам да я съхраня,

защото тя е истинска и чиста,

орисана е с доброта,

да бъде вечна на света!

 

Какво бих правила сега,

когато ти не си до мене,

ще бродя като фея в нощта

и с треперещ вик ще изкрещя:

 

„Без теб животът няма смисъл,

без тебе всичко е лъжа,

без тебе любовта е пуста,

изпълнена с тъга!"

 

В безкрая виждаха се двама,

това бяхме аз и ти,

прегърнати от сила вярна,

любовта в нас не спира да гори!

 

Искрицата запалена стоеше,

тя светеше за нас.

Един на друг отдадохме се на нощта,

превърната в елмаз!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Лилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...