В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена
утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят.
Живяна като дребна теменуга,
като красота на девствена гора,
като папрат в букова гора.
Младост в спомен и в стъпка
догонва радостта.
Младост в песен и тиха прегръдка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse