В безкрая на утрото
В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена
утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят.
Живяна като дребна теменуга,
като красота на девствена гора,
като папрат в букова гора.
Младост в спомен и в стъпка
догонва радостта.
Младост в песен и тиха прегръдка
на дивен Балкан.
Тихо спряла в две силни ръце
и усмивка облива в горски бръшлян.
В очите изречен покров.
И после я отнася вярата в тихия ден
на есента, където пъстро се постила
и болката и радостта, и тъгата на усмивката.
Младост в бяла коса.
Младост в сърцето,родило живота и песента,
които се носят в бзкрая на утрото
до последния човешки залез.
А всяко утро свещено ражда мъдростта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
