В безкрая на утрото

Младост в сълзи.

Ранена и окъпана в страдание.

Изживяна във времето на студена

утринна роса.

Живяна като цвете без мирис и без цвят.

Живяна като дребна теменуга,

като красота на девствена гора,

като папрат в букова гора.

Младост в спомен и в стъпка

догонва радостта.

Младост в песен и тиха прегръдка

на дивен Балкан.

Тихо спряла в две силни ръце

и усмивка облива в горски бръшлян.

В очите изречен покров.

И после я отнася вярата в тихия ден

на есента, където пъстро се постила

и болката и радостта, и тъгата на усмивката.

Младост в бяла коса.

Младост в сърцето,родило живота и песента,

които се носят в бзкрая на утрото

до последния човешки залез.

А всяко утро свещено ражда мъдростта.