13 mar 2005, 23:32

В букет разтворени

  Poesía
1.1K 0 3

В букет разтворени са пръстите ми крехки,
разпукват с усет пъпки в стебълца
и с полъх тих на вятър, в птичи песни
потрепват струни и разлистват пролетта ...

В зелено островче, пътеки дивно чисти
чертаят утро лъчезарно - през ръка.
Подавам с устни, капки пламъчета бистри
и пълня кошничката с утринна роса.

Над теб разплитам кичур трепет от косите
и галя твоето лице със дъх – вълна,
а по клепачите с целувка - блян в очите
пулсират малките копитца на сърна.

Усещам кладенците в тебе как се пълнят,
а аз във стомите наливам светлина.
На заранта, щом наште сенки се прегърнат
ще бликне лава през букет от топлина ...

(Сърцата с цялата ни обич се изпълват ...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Георги, тук пускам най-новите които пиша,
    но ще има и много други
    А за емоцията Марина - усмихвам се също
  • Много пленително пишеш! От мен 6
  • Поздравления! Много ми хареса. Бих се радвал да видя и други твой произведения.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...