13 mar 2005, 23:32

В букет разтворени

  Poesía
1.1K 0 3

В букет разтворени са пръстите ми крехки,
разпукват с усет пъпки в стебълца
и с полъх тих на вятър, в птичи песни
потрепват струни и разлистват пролетта ...

В зелено островче, пътеки дивно чисти
чертаят утро лъчезарно - през ръка.
Подавам с устни, капки пламъчета бистри
и пълня кошничката с утринна роса.

Над теб разплитам кичур трепет от косите
и галя твоето лице със дъх – вълна,
а по клепачите с целувка - блян в очите
пулсират малките копитца на сърна.

Усещам кладенците в тебе как се пълнят,
а аз във стомите наливам светлина.
На заранта, щом наште сенки се прегърнат
ще бликне лава през букет от топлина ...

(Сърцата с цялата ни обич се изпълват ...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Георги, тук пускам най-новите които пиша,
    но ще има и много други
    А за емоцията Марина - усмихвам се също
  • Много пленително пишеш! От мен 6
  • Поздравления! Много ми хареса. Бих се радвал да видя и други твой произведения.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...