13.03.2005 г., 23:32

В букет разтворени

1.1K 0 3

В букет разтворени са пръстите ми крехки,
разпукват с усет пъпки в стебълца
и с полъх тих на вятър, в птичи песни
потрепват струни и разлистват пролетта ...

В зелено островче, пътеки дивно чисти
чертаят утро лъчезарно - през ръка.
Подавам с устни, капки пламъчета бистри
и пълня кошничката с утринна роса.

Над теб разплитам кичур трепет от косите
и галя твоето лице със дъх – вълна,
а по клепачите с целувка - блян в очите
пулсират малките копитца на сърна.

Усещам кладенците в тебе как се пълнят,
а аз във стомите наливам светлина.
На заранта, щом наште сенки се прегърнат
ще бликне лава през букет от топлина ...

(Сърцата с цялата ни обич се изпълват ...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Георги, тук пускам най-новите които пиша,
    но ще има и много други
    А за емоцията Марина - усмихвам се също
  • Много пленително пишеш! От мен 6
  • Поздравления! Много ми хареса. Бих се радвал да видя и други твой произведения.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...