23 ago 2005, 20:40

В черупката 

  Poesía
725 0 0
В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...

Недосегаемия дух ще оцеле
по-жив от всякога,
докато пръстите са свити в делта.

Окото е отворено
пред паметната плоча
и погледа е лек,
понеже есенния повей проговаря,
на зимата в сърцето...

А ми е топло,
тъй топло във сърцето ...

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??