В черупката
916
0
0
| В черупката, побрала гнилочта на лятото ме няма. Далече съм от нея, а ти забивай ножа си до дъно... Недосегаемия дух ще оцеле по-жив от всякога, докато пръстите са свити в делта. Окото е отворено пред паметната плоча и погледа е лек, понеже есенния повей проговаря, на зимата в сърцето... А ми е топло, тъй топло във сърцето ... |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
