В черупката
909
0
0
| В черупката, побрала гнилочта на лятото ме няма. Далече съм от нея, а ти забивай ножа си до дъно... Недосегаемия дух ще оцеле по-жив от всякога, докато пръстите са свити в делта. Окото е отворено пред паметната плоча и погледа е лек, понеже есенния повей проговаря, на зимата в сърцето... А ми е топло, тъй топло във сърцето ... |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
