9 oct 2009, 10:52

В чуждо село и керемидите бият 

  Poesía » De amor
3331 0 20

Отгледах от зародиш любовта му.

Поникна и узря дълбоко в мен.

Превърна се в опора. В здраво рамо.

И в корени, заякнали съвсем.

 

 

При всяка суша пареха очите,

но сълзите ми ставаха порой!

Научих го, че може да разчита

на моята подкрепа. А пък той

 

 

от щастие разлисти всички клони,

отрупа ги със сладки плодове.

И тази обич нямаше сезони...

Но ти дойде със брадва във ръце.

 

 

Дори да я окастриш до остатък -

коренът завинаги остава!

Затуй на пръста имаш отпечатък

от пръстен, който толкова те стяга...

 

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??