В чуждо село и керемидите бият
Отгледах от зародиш любовта му.
Поникна и узря дълбоко в мен.
Превърна се в опора. В здраво рамо.
И в корени, заякнали съвсем.
При всяка суша пареха очите,
но сълзите ми ставаха порой!
Научих го, че може да разчита
на моята подкрепа. А пък той
от щастие разлисти всички клони,
отрупа ги със сладки плодове.
И тази обич нямаше сезони...
Но ти дойде със брадва във ръце.
Дори да я окастриш до остатък -
коренът завинаги остава!
Затуй на пръста имаш отпечатък
от пръстен, който толкова те стяга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
Извинявай, че съм поокъснял ... та с твоите керемиди - по моята глава! 
