fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
9.10.2009 г., 10:52 ч.

В чуждо село и керемидите бият 

  Поезия » Любовна
3332 0 20

Отгледах от зародиш любовта му.

Поникна и узря дълбоко в мен.

Превърна се в опора. В здраво рамо.

И в корени, заякнали съвсем.

 

 

При всяка суша пареха очите,

но сълзите ми ставаха порой!

Научих го, че може да разчита

на моята подкрепа. А пък той

 

 

от щастие разлисти всички клони,

отрупа ги със сладки плодове.

И тази обич нямаше сезони...

Но ти дойде със брадва във ръце.

 

 

Дори да я окастриш до остатък -

коренът завинаги остава!

Затуй на пръста имаш отпечатък

от пръстен, който толкова те стяга...

 

© Васка Мадарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??