В чуждо село и керемидите бият
Отгледах от зародиш любовта му.
Поникна и узря дълбоко в мен.
Превърна се в опора. В здраво рамо.
И в корени, заякнали съвсем.
При всяка суша пареха очите,
но сълзите ми ставаха порой!
Научих го, че може да разчита
на моята подкрепа. А пък той
от щастие разлисти всички клони,
отрупа ги със сладки плодове.
И тази обич нямаше сезони...
Но ти дойде със брадва във ръце.
Дори да я окастриш до остатък -
коренът завинаги остава!
Затуй на пръста имаш отпечатък
от пръстен, който толкова те стяга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
Извинявай, че съм поокъснял ... та с твоите керемиди - по моята глава! 
