25 feb 2009, 12:44

В десет имах среща с тебе

768 0 9
В десет имах среща с тебе,
а от девет вече чаках -
неспокоен се разхождах
и минутите пресмятах.

В единадесет си мислех:
има още много време!
Нещо те е задържало,
но ще дойдеш пак при мене!

Във дванадесет, все още,
в мен надеждата бе жива:
все очаквах - не за дълго,
за минута да наминеш!

Във тринадесет, обаче,
легнах и умрях от мъка:
вече бях разбрал това, че
всъщност ти не ме обичаш!

Мъртъв съм, макар сърцето
във гърдите да си бие
и по вените ми още
може пулс да се открие!

Тъй сърце на костенурка,
непопаднало в жарта,
още дълго време бие
и разтърсва пепелта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...