В десет имах среща с тебе
В десет имах среща с тебе,
а от девет вече чаках -
неспокоен се разхождах
и минутите пресмятах.
В единадесет си мислех:
има още много време!
Нещо те е задържало,
но ще дойдеш пак при мене!
Във дванадесет, все още,
в мен надеждата бе жива:
все очаквах - не за дълго,
за минута да наминеш!
Във тринадесет, обаче,
легнах и умрях от мъка:
вече бях разбрал това, че
всъщност ти не ме обичаш!
Мъртъв съм, макар сърцето
във гърдите да си бие
и по вените ми още
може пулс да се открие!
Тъй сърце на костенурка,
непопаднало в жарта,
още дълго време бие
и разтърсва пепелта!
а от девет вече чаках -
неспокоен се разхождах
и минутите пресмятах.
В единадесет си мислех:
има още много време!
Нещо те е задържало,
но ще дойдеш пак при мене!
Във дванадесет, все още,
в мен надеждата бе жива:
все очаквах - не за дълго,
за минута да наминеш!
Във тринадесет, обаче,
легнах и умрях от мъка:
вече бях разбрал това, че
всъщност ти не ме обичаш!
Мъртъв съм, макар сърцето
във гърдите да си бие
и по вените ми още
може пулс да се открие!
Тъй сърце на костенурка,
непопаднало в жарта,
още дълго време бие
и разтърсва пепелта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
